en:context

???

bg:контекст   
(лат. contextus "връзка")   

I. 1. завършен в смислово отношение откъс от писмена или устна реч, позволяващ да се установи значението на влизаща в неговия състав дума или израз. 2. лингвистично обкръжение, условия на употреба на дадена езикова единица в речта.   II. обстановка, условия, обстоятелства, при които даден речев акт или събитие изобщо се осъществява, извършва.    
(Любомир Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров. Български тълковен речник. Четвърто издание. Допълнено и преработено от Димитър Попов. Наука и изкуство, София 1997).    

III. определена текстова околност на дадена езикова единица  

sk:kontext

relevantné (textové) okolie skúmanej jazykovej jednotky (Šimková, M.: Výberový slovník termínov z korpusovej lingvistiky. 2006.)


sl: kontekst, sobesedilo

relevantno besedilno okolje jezikovne enote.

----
CategoryCorpusLinguistics